148 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

148 години ни делят от  онзи февруарски ден на далечната 1873 г. когато в покрайнините на тогавашна София, Васил Иванов Кунчев, геният на националната ни революция прие своето причастие с думите „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството“, след което беше обесен.

Денят, в който Дякона увисна на бесилото, е сред малкото дати в националния и историческия календар, които ни обединяват и които ни дават основание не само да си припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите себе си, за да си дадем сметка за пътя, по който върви народа ни, за постигнатото и пропуснатото през годините.

Поглеждайки към делото на Дякона, през призмата на времето, всеки един гражданин трябва да предаде на поколенията за напред името и подвига на Левски!

Днес почитаме безсмъртното дело на един смъртен човек. Безкористната саможертва на Левски ще пребъде във времето.

Поклон пред Апостола на Свободата!